Александра Жекова: от олимпийската писта до психологическите игри на Traitors: Игра на предатели
Александра Жекова е име, което дълги години свързвахме със скоростта, адреналина и смелостта да стигнеш до предела на собствените си възможности. Една от най-успешните български състезателки по сноуборд, тя достига 17 пъти до подиума за Световната купа, представя страната ни на четири зимни олимпийски игри и оставя сериозна следа в световния спорт. Но животът ѝ далеч не се изчерпва със стартовете, класиранията и медалите. Днес Александра е майка, съпруга, коуч и продължава да се развива в различни професионални и лични посоки. Самата тя определя себе си с три думи: любопитна, чувствителна и устойчива.
"Traitors: Игра на предатели" от 6 ноември: вече са ясни и последните петима участници
Всички 25 участници вече са известни
"Любопитството ме води към нови знания, хора и преживявания. Чувствителността ми помага да усещам връзката с другите, а устойчивостта - да продължавам, когато е трудно", споделя ни Александра. И допълва, че спортистът винаги ще бъде част от нея, но има още много страни на личността ѝ, които тепърва предстои да открива.
Промяната след професионалния спорт е нещо повече от смяна на ежедневието. В продължение на години животът ѝ е организиран около тренировките, подготовката и следващото състезание. Днес в него има много повече източници на смисъл - семейството, дъщеря ѝ, работата, ученето и времето сред природата. Амбицията не я е напуснала, но постепенно се е променило отношението ѝ към успеха и начина, по който измерва пълноценния живот.
"Все по-често си задавам въпроса как се чувствам в живота, който създавам. Искам да имам време да го преживявам", казва тя. Майчинството е една от най-силните причини за тази промяна. То ѝ напомня, че някои моменти не могат да бъдат отложени за по-подходящ момент, защото детството на дъщеря ѝ се случва именно сега.
Това ново отношение към живота неизбежно променя и начина, по който Александра гледа на собствените си очаквания. Като професионален спортист тя е свикнала с високите изисквания, дисциплината и постоянния стремеж към подобрение. Качества, които са ѝ помогнали да постигне много, но които понякога могат да се превърнат и в тежест, когато се пренесат във всяка сфера от ежедневието.
"Невъзможно е непрекъснато да си на върха на възможностите си във всички роли", признава тя. Затова днес се учи да разпознава кога е необходимо още усилие и кога има нужда от почивка, подкрепа или просто различен подход. Не е изоставила дисциплината и отговорността, но се старае да ги съчетава с повече разбиране към собствените си възможности.
Може би едно от най-интересните предизвикателства за човек, прекарал голяма част от живота си в състезателна среда, е да приеме, че вече няма нужда непрекъснато да доказва нещо. В спорта резултатите са ясни - време, място, класиране. След края на кариерата обаче човек трябва да намери други ориентири. За Александра важният въпрос е какво стои зад желанието да постигне поредната цел - любопитството и стремежът да създаде нещо смислено или нуждата от одобрение.
"Един резултат не може да обобщи стойността на човека", категорична е тя. Това е осъзнаване, което звучи особено интересно на фона на новото ѝ телевизионно предизвикателство - участието във втори сезон на психологическата игра "Traitors: Игра на предатели", в която ще я гледаме от 6 ноември в ефира на bTV.
В нея Александра попада в съвсем различна състезателна среда, където физическата подготовка и спортният опит не са достатъчни. Вместо да разчита на скоростта и реакциите си на пистата, тя трябва да наблюдава хората, да анализира поведението им и да преценява доколко може да се довери на думите им. А когато самата ти си част от играта, емоциите и личните симпатии неизбежно влияят върху преценката.
"Какво действително видях и какво вече добавих като собствено обяснение?" - това е въпросът, който според нея е важно човек да си задава в подобни ситуации. Александра е свикнала да бъде наблюдавана, но в "Traitors" всяка нейна реакция може да бъде разтълкувана по различен начин. А и професионалните познания по психология не дават магическата способност да разчиташ чуждите мисли. Те по-скоро помагат да разглеждаш различни възможни обяснения и да проверяваш собствените си предположения.
Има ли обаче нещо от спортния инстинкт, което може да бъде пренесено в подобна игра? Несъмнено - наблюдателността, бързата реакция и способността да променяш решението си, когато обстоятелствата го изискват. Но Александра прави важно разграничение: на спортното трасе движението на съперника дава сравнително ясни сигнали за следващата му стъпка, докато човешкото поведение е много по-сложно. Една и съща реакция може да има десетки различни причини.
"За мен интуицията е отправна точка за внимание, а не доказателство", обяснява тя. Именно това вероятно е едно от най-големите изпитания в играта - да не приемаш първото си впечатление за истина и да оставяш място за възможността да грешиш.
Александра признава, че понякога самата тя се е изненадвала от реакциите си. Защото едно е да наблюдаваш дадена ситуация отстрани и да си представяш как би постъпил, а съвсем друго е да се окажеш в нея, когато има несигурност, отношения и лични емоции. Дори когато човек полага усилия да опознава себе си, винаги остава място за неочаквани реакции.
В този контекст особено интересен е и образът, който публиката продължава да свързва с нея. Вероятно мнозина все още виждат онази силна, дисциплинирана и безстрашна жена, която винаги знае накъде върви.
"Зад тях обаче има цял човек, с колебания, чувствителност и потребност от подкрепа", не крие Александра. Днес тя се радва, че хората имат възможност да опознаят и тази нейна страна - извън състезателния екип и спортните постижения.
А какво остава от доверието, когато попаднеш в игра, чиито правила те карат да се съмняваш дори в най-близките си съюзници? Александра признава, че по природа предпочита да подхожда с откритост към хората. За нея доверието се изгражда постепенно - чрез разговорите, последователността и съответствието между думи и действия.
"Важно е да забелязваш кога симпатията към някого започва да замества основанията да му вярваш", споделя тя. И макар "Traitors" да я е поставил в ситуации, в които съмнението е част от стратегията за оцеляване, Александра не би искала да пренесе тази логика в ежедневието си. Защото извън играта тя иска да запази способността си да се доверява, като същевременно уважава собствените си граници.
В "Traitors: Игра на предатели" зрителите ще ви видят в доста различна светлина. Каква Александра ще открием там, която може би не познаваме?
Надявам се да видят повече от човека отвъд спортната биография. Публиката ме познава най-вече в ситуации, в които съм съсредоточена, мобилизирана и преследвам конкретна цел. Но имам и чувствителна, любопитна, игрива страна. Всички сме многопластови - можем да бъдем решителни и чувствителни, уверени в един момент и колебливи в следващия.
Беше ми интересно да дам пространство и на онези свои страни, които рядко присъстват в публичния ми образ. В подобен формат има място да се проявят различни реакции и противоречия. Професионалните знания за човешкото поведение също не те освобождават от собствените ти емоции и слепи петна. Ще ми бъде любопитно какво ще разпознаят зрителите в мен. Останалото бих оставила на самото предаване.
Какво ви накара да приемете предизвикателството да влезете в риалити формат, при положение че дълги години сте били човекът, който контролира ситуацията на спортната арена?
Всъщност сноубордкросът много добре ме научи, че пълен контрол няма. Можеш да се подготвиш отлично, но на трасето има други състезатели, променливи условия и непредвидими ситуации. Важното е как реагираш, когато нещата се развият различно от очакваното. В "Traitors: Игра на предатели" ме привлече възможността да вляза в непозната среда и да срещна различни страни от себе си. Интересна ми беше и самата човешка динамика - как изграждаме доверие, как вземаме решения в несигурност и какво се случва, когато усещанията ни се разминават с фактите. Любопитството ми към подобно преживяване беше по-силно от притеснението да изляза от познатата си роля.
Кое беше най-силното ви усещане по време на играта - адреналинът, любопитството, напрежението или удоволствието от това да разгадавате хората?
Ако трябва да избера едно - любопитството. Към хората, към развитието на отношенията и към собствените ми реакции. Интересно ми е как от едни и същи обстоятелства можем да стигнем до съвсем различни заключения и колко убедителна може да ни изглежда собствената ни версия. Разбира се, в такава среда има и напрежение, и адреналин. Но най-силно ме привлича възможността да открия нещо, което не съм очаквала. Изразът "да разгадаваш хората" ми звучи малко окончателно - човек винаги е повече от онова, което сме успели да видим и разберем за него.
След като вече сте преживели "Traitors", какво бихте казали, че научихте за себе си, което няма нищо общо със спорта?
Бих го описала като още една среща със собствената ми несигурност. За мен е важно да мога да остана в ситуация, в която нямам всички отговори, без да бързам да запълня неизвестното с категорични заключения. Давам си сметка и колко ценна е свободата да промениш мнението си. Да признаеш, че си се подвел или че още не знаеш, изисква честност към себе си. Иска ми се да запазя тази отвореност – да продължавам да опознавам и хората, и себе си, без да смятам, че вече съм разбрала всичко.
След края на състезателната ви кариера насочихте вниманието си към психологията и коучинга. Какво ви даде този нов професионален път, което спортът не можеше да ви даде?
За мен това е естествено продължение на интереса ми към човешките възможности. Спортът ми даде много личен опит с напрежението, увереността, разочарованието и мотивацията. Психологията и коучингът ми дадоха знания и подходи, с които да разбирам тези процеси по-задълбочено и да бъда полезна на други хора. Много ценно беше и осъзнаването, че моят опит има своите граници. Това, което е работило за мен, няма непременно да помогне на друг човек. В тази професия е необходимо да слушаш внимателно, да продължаваш да се обучаваш и да уважаваш индивидуалния път на човека срещу теб.
Казвате, че през последните години много работите върху себе си. Какво открихте за Александра, което не сте виждали, докато сте били активен състезател?
Дадох повече пространство на чувствителната и творческата си страна. Те винаги са били там, но състезателният режим изискваше много конкретен фокус. Днес имам повече възможност да забелязвам какво ме вдъхновява, какво ме натоварва и от какво имам нужда. Откривам и колко много ме вълнува развитието на другите. Удовлетворява ме да помогна на човек да разбере нещо важно за себе си и да намери собствена посока. Работата върху себе си продължава - понякога е хубава и вдъхновяваща, понякога изисква да си признаеш нещо неудобно.
Днес, когато спортът вече е част от различен етап от живота ви, какво ви носи най-голямо удовлетворение - работата с хора, психологията, коучингът, новите предизвикателства или нещо съвсем друго?
В личен план - дъщеря ми и времето с близките ми. Има съвсем обикновени моменти с нея, които ми носят огромна радост и ме връщат към най-важното. Професионално много обичам работата си. Особено смислена за мен е подкрепата на младите спортисти. Зад желанието за добро представяне често стоят много въпроси за увереността, принадлежността, грешките и собствената стойност. Удовлетворява ме да работим по тях и постепенно младият човек да развива повече самостоятелност и доверие в себе си. Вълнува ме какъв човек израства през спорта и какво ще вземе със себе си от него в живота.
И когато погледнете към следващите няколко години, какво ви се иска да има в живота ви, което все още го няма? Има ли ново предизвикателство, за което вече се подготвяте?
В момента се подготвям за кандидатстване за докторантура по спортна психология. Посоката, която ме вълнува, е психологическата устойчивост на младите спортисти и подкрепата, която получават от треньорите, родителите и спортната среда. Иска ми се тази грижа да стане естествена част от подготовката им.
Владимир Карамазов преди старта на "Traitors": „Предателите са като мои деца, треперя за тях“
Ето какво сподели водещият пред Lifestyle.bg
Да им помагаме да разбират емоциите си, да преминават през трудности и да изграждат перспектива за живота си, включително след края на състезателната кариера. Това е дългосрочна посока, в която искам да вложа опита и знанията си. А в личен план си пожелавам здраве, време с любимите ми хора и още пътувания сред природата. Имам много идеи. Искам да запазя и достатъчно свободно пространство, за да се радвам на всичко, което вече имам.
Сезон 2 на "Traitors: Игра на предатели" е от 6 ноември от 20 ч. в ефира на bTV
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; cursor: pointer; border: 0; width: 100%; box-sizing: border-box; font: inherit; } .gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none !important; box-sizing: border-box; } .gcta:hover, .gcta:focus { text-decoration: none !important; outline: none; } .gcta:hover .gcta-inner, .gcta:focus .gcta-inner { background: #f7f7f7; } .gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; } .gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; line-height: 1.3; font-weight: 600 !important; color: #111; margin: 0; text-align: left; } .gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; } .gcta:hover .gcta-arrow, .gcta:focus .gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
