Перспективите пред отношенията между Китай и ЕС във фокуса на заключителната дискусия на академичния форум в София
Заключителната дискусия в рамките на Шестия академичен форум между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) беше посветена на перспективите и визията за бъдещото развитие на отношенията между Китай и Европейския съюз. В панела участваха проф. д-р Душан Пророкович, д-р Джордж Кърнъл-Димитреску, проф. д-р Радослав Илиев и проф. д-р Атанас Георгиев, а модератор беше д-р Александър Митич.
Проф. д-р Душан Пророкович, ръководител на Центъра за евразийски изследвания и старши научен сътрудник в Института по международна политика и икономика в Белград, Сърбия, отбеляза, че повече от две десетилетия се застъпва за задълбочаване на отношенията с Китай въпреки преобладаващата проевропейска ориентация на сръбската външна политика.
В изказването си той изрази мнение, че настоящият подход на Европейския съюз към сътрудничеството с Китай по-скоро възпрепятства развитието на двустранните отношения, отколкото създава условия за тяхното задълбочаване.
Пророкович обърна внимание и на предизвикателствата пред конкурентоспособността на европейската икономика. Според него през последното десетилетие тя е изправена пред тенденция на отслабване на конкурентните си позиции, свързана с високите производствени разходи и сравнително ниската производителност. Той посочи, че тези проблеми се задълбочават допълнително под въздействието на геополитическите конфликти, които оказват пряко влияние върху европейската икономика.
В заключение Пророкович изрази мнение, че Китай би могъл да изпълнява ролята на посредник между Европейския съюз и Русия, като по този начин допринесе за преодоляване на търговското противопоставяне и възстановяване на дипломатическия диалог.
Той отправи и критика към настоящите приоритети на ЕС, като заяви, че според него Съюзът отделя прекомерно внимание на геополитическите въпроси за сметка на собственото си икономическо развитие. Пророкович предупреди, че продължаването на тази тенденция би могло да създаде сериозни предизвикателства пред вътрешното единство на Европейския съюз.
Д-р Джордж Кърнъл-Димитреску, старши изследовател в Института за световна икономика към Румънската академия в Букурещ, насочи вниманието към енергетиката и развитието на възобновяемите енергийни източници.
Той представи наблюдения, според които в държавите от Централна и Източна Европа увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници в определени случаи съвпада с нарастване на зависимостта от вносна енергия.
Същевременно Кърнъл-Димитреску подчерта, че проведените изследвания не установяват пряка причинно-следствена връзка между разширяването на използването на възобновяеми енергийни източници и повишаването на енергийната зависимост. Според представените от него данни едновременното проявление на тези тенденции не е достатъчно основание да се заключи, че едната е непосредствена причина за другата.
Проф. д-р Радослав Илиев от катедра „История на България“ към Историческия факултет на Софийския университет разгледа ролята на градовете като средища на творчество, иновации и социално-културно развитие.
Той отбеляза, че за разлика от научноизследователската дейност, която често се осъществява в специализирана академична среда, иновациите в градското пространство възникват и се развиват благодарение на активната комуникация, взаимодействието и обмена на идеи между различни обществени групи и институции.
Според Илиев значението на тези процеси все по-ясно се осъзнава както от местните власти, така и от националните институции, което води до разширяване на съвместните инициативи и партньорства.
Той посочи, че подобни тенденции се наблюдават не само в китайските градове, но и в редица държави, участващи в инициативата „Един пояс, един път“. По думите му урбанизацията и развитието на градските центрове създават нови възможности за международно сътрудничество и задълбочаване на връзките между отделните държави.
Особено внимание Илиев отдели на творческите индустрии и способността им да се адаптират към различни национални и културни условия. Според него те могат да съхраняват местната идентичност, като същевременно интегрират идеи и влияния от други държави и култури.
В заключение той подчерта, че творчеството е една от основните движещи сили на иновациите не само на национално и институционално равнище, но и в ежедневния живот на хората.
Проф. д-р Атанас Георгиев, декан на Факултета по икономика и бизнес администрация на Софийския университет, постави акцент върху икономическото значение на отношенията с Китай за държавите от Централна и Източна Европа.
Той отбеляза, че предвид сравнително малкия мащаб на икономиките в региона сътрудничеството с Китай може да създаде значителни възможности за модернизация, инвестиции и разширяване на производствения капацитет.
Като пример Георгиев посочи вноса на по-достъпни машини и производствено оборудване от Китай, който позволява на малки и средни предприятия да модернизират дейността си при по-ниски инвестиционни разходи. Според него подобни възможности са особено важни за компании, които иначе биха срещнали сериозни финансови затруднения при обновяването на производствените си мощности.
Той обърна внимание и на потенциалните ползи от китайските инвестиции в региона, включително изграждането на нови заводи и производствени предприятия. По думите му подобни проекти могат да стимулират местните икономики не само чрез разкриването на работни места, но и чрез създаването на допълнително търсене за стоки и услуги от местни доставчици и партньори.
След приключването на основните изказвания форумът продължи с дискусия и въпроси от участниците.
Сред обсъдените теми беше потенциалът за задълбочаване на сътрудничеството между България и Китай в областта на зелените технологии.
В рамките на дискусията беше подчертано, че най-големите възможности за развитие не се ограничават единствено до бързото внедряване на съществуващи технологии, а включват и съвместната научноизследователска и развойна дейност.
Като перспективна област бяха посочени системите за съхранение на електроенергия, включително батерийните инсталации, които имат важно значение за развитието на възобновяемите енергийни източници и повишаването на гъвкавостта на енергийните системи. Участниците отбелязаха, че в България вече се реализират проекти в тази област с участието на китайски инвестиции.
Особено внимание беше отделено и на дългогодишните дипломатически и икономически отношения между България и Китай, които според участниците представляват стабилна основа за разширяване на бъдещото сътрудничество.
Експертите изразиха мнение, че двете държави разполагат с потенциал за развитие на партньорства в значително повече области отвъд традиционното сътрудничество в селското стопанство и зелените технологии.
В заключение беше подчертано, че устойчивото развитие на бъдещите икономически отношения между България и Китай зависи не само от наличието на инвестиционни и търговски възможности, но и от поддържането на взаимно доверие, приятелски отношения и конструктивен диалог.
Статия на Иван Златанов
Снимки на Жаклин Златанова
