160 години от рождението на Васил Златарски – ученият, който превърна българската средновековна история в наука
На 14 ноември България отбелязва годишнината от рождението на един от най-значимите си историци.
Професор Васил Златарски оставя над 2500 страници научни изследвания, поставя основите на съвременната българска медиевистика и печели международно признание във византологията и славистиката.
На 14 ноември 2026 г. се навършват 160 години от рождението на професор Васил Златарски – учения, който променя начина, по който се изследва историята на средновековна България.
Преди него българската средновековна история се пише предимно чрез преразказ на летописи, легенди и национални предания. С неговата работа тя получава научна основа, изградена върху исторически извори, критически анализ и прецизна хронология.
Роденият през 1866 г. във Велико Търново историк поставя фундаментите на българската медиевистика и се утвърждава като един от задълбочените изследователи на ранносредновековните Балкани.
От Велико Търново до университетите в Санкт Петербург и Берлин
Васил Златарски е петото и последно дете в семейството на Никола Попвасилев Златарски – учител и обществен деец от Търновския край още преди Освобождението.
Началното си образование получава в родния град, след което продължава обучението си в семинарията в Лясковец.
Пътят му към историческата наука преминава през Русия, където завършва класическа гимназия в Санкт Петербург, а по-късно следва история в Императорския университет.
Между 1893 и 1895 г. специализира в Берлин, където се запознава с методите на германската школа за критически анализ на историческите извори.
Съчетаването на руската университетска подготовка и германската извороведска традиция оказва определящо влияние върху научния му подход.
Професор, декан и два пъти ректор на Софийския университет
След завръщането си в България Златарски започва работа като учител в София, а впоследствие става преподавател във Висшето училище, което по-късно прераства в Софийския университет.
През 1906 г. получава званието редовен професор по българска история и история на балканските народи.
Същата година е избран за декан на Историко-филологическия факултет, като заема длъжността повторно през 1919–1920 г.
Два пъти е избиран и за ректор на Софийския университет – през академичните години 1913–1914 и 1924–1925.
Освен университетската си дейност Златарски изнася лекции по средновековна българска история, история на османския период и Българското възраждане във Военното училище, Духовната семинария и Свободния университет.
Над 2500 страници, посветени на средновековна България
Най-значимото научно дело на Васил Златарски е монументалната „История на българската държава през средните векове“, върху която работи повече от две десетилетия.
Изследването излиза в четири книжни части:
1918 г. – първа част на първи том, 485 страници.1927 г. – втора част на първи том, 893 страници.1934 г. – втори том, 566 страници.1940 г. – трети том, 637 страници, публикуван пет години след смъртта на автора.
В общо над 2500 страници историкът проследява развитието на българската държава от възникването ѝ в края на VII век до 1280 г.
Неговият изследователски метод се отличава с изключителна последователност. Преди да пристъпи към написването на отделен том, Златарски публикува специализирани студии и статии, посветени на конкретни исторически събития, хронологични проблеми и писмени извори.
Едва след тази подготовка обединява резултатите в цялостен исторически труд.
Макар отделни глави да запазват следи от по-ранните самостоятелни изследвания, произведението се превръща в основен справочник за поколения български историци.
Международно признание и водеща роля в Българската академия на науките
Васил Златарски е редовен член на Българската академия на науките, дългогодишен секретар и председател на нейния Историко-филологически клон.
От 1926 г. до смъртта си през 1935 г. заема поста подпредседател на академията.
Той основава Българското историческо дружество, което ръководи до края на живота си, и редактира неговото научно издание „Известия“.
Международният му авторитет намира израз в членството му в 14 чуждестранни академии и научни дружества.
Особено значима е 1934 г., когато Златарски председателства Четвъртия международен конгрес по византология, проведен в София.
Събитието утвърждава присъствието на българската историческа наука в международните академични среди.
През научната си кариера Златарски поддържа контакти и сътрудничи с изтъкнати чуждестранни специалисти по византийска и балканска история, сред които А. А. Василиев и Анри Грегоар.
Наследството на Васил Златарски – от историческия разказ към научното доказателство
Значението на Васил Златарски за българската историческа наука е свързано преди всичко със системното прилагане на критическия историографски метод.
Вместо да възпроизвежда безкритично сведенията от средновековните хроники, той съпоставя византийски, латински, старобългарски и славянски извори, анализира противоречията между тях и изгражда историческите си заключения върху документална основа.
Неговите изследвания имат и важно обществено значение.
В годините след Първата световна война, когато България преживява тежки национални сътресения, научният му труд за средновековната българска държава допринася за съхраняването на историческата памет и националното самосъзнание.
В международен план Златарски принадлежи към поколението учени, които изграждат съвременната византология и славистика като самостоятелни научни дисциплини през първите десетилетия на XX век.
И днес неговата „История на българската държава през средните векове“ остава основополагащ труд за изследователите на средновековна България.
160 години след рождението му научното наследство на Васил Златарски продължава да бъде част от основите на българската историческа наука.
